бай Димо

бай Димо

Винаги с овцете, някъде там по чукарите, по поляните.
Бай Димо е нервен, защото не е с другите в кръчмата.
Носи си ракийка в чантата, ама сам не е така сладко.

Па сипе си капачка, извади парче хляб, топне го в бурканчето,
па седне до Черница да му прави компания. Най-хубава вакла овчица.
Като я доиш – пее. Като я погалиш – блее.

Бай Димо си има и бабка и често си мисли
колко е хубаво, че тя тук не може да го намери.
А тия в кръчмата, които още имат баби,
всичките ще ги подберат с точилките след малко.

Хубаво му е на Бай Димо. На овце да му мирише и на билки,
пък другото само ще си дойде. И все само си идва.
Лято, после зима, па внуци понякога.
Щастлив селянин, щастливо село обитава.
И селото в него е щастливо.

Градината

Градината

Слънце я пече, сняг си я завие. Мине баба, прибере си чушка за туршия.
Па помилва доматите, зачука им колците, каже на патладжаните
някоя блага дума.

Дойде и друга баба да помогне, че леко само не е на тия години.
Па дойде време, двете викат трета, викат пета, тя разпали под казана огън.
Наредят бурканите, па се раздумат.

Поуплашат се от зимата, потрепнат им престилките,
ма като видят каква красота е родила градината,
чудно им стане. И така в самия край на лятото,
зеленчуците отиват на едно по-добро място.

В буркана, а бурканът в казана, па пушилка се вдигне
и цялото село отдъхне. Ще им е вкусна зимата.
Така им се чини.

кръчмата

кръчмата

Лампата винаги свети. И все е останал някой до късно,
а след него някой рано е дошъл.

Винаги на пост, дядо Стамен, подпрян на тезгяха, раздава юзчета.
Мълчи си и слуша как кръчмата жужи. Кошер, пълен с дядовци,
пълни до върха на калпаците с истории, които от ден на ден
и от ракия на ракия, стават по-богати, жените им все по-красиви,
войната – все по-страшна и героична.

После пуснат телевизора, напсуват някой министър,
вдигнат наздравица за “едно време“,
па си помечтаят пак
да са млади.

Като залюти ракията, отворят буркан с чушки,
нарежат ги в чинийки, наредят ги на мушамата
и тропнат, я хорце, я по масата.

И така всеки ден, откакто село светува.
И така всеки ден, докато в селото
има кой да каже “Наздраве“.

бабите

бабите

Баба на пейка седи, друга разхожда престилка.
Всички до една, всичко чуват и всичко знаят.
Малко забравят, но после пак научават.

Всяка сутрин, будни с кокошките.
Съберат яйчица, па чукнат по едно в тигана
или само едно, ако дядото вече го няма.

Говорят си, с който мине през село –
внук, непознат, познат бегъл.
Па за целия род му разкажат,
как от селото чак до другия
край на света е стигнал
и още по-далече даже.

Па изнесат буркан с вкусотия
от долапа – благодарят, че ги слушат.
Па седнат, разкажат на другите.
Плетка оплетат, питка омесят,
дръвца за огрев нацепят.
Слушат ги и старите и още
по-старите, както куче командите.
С големи очи, уши и преданост селска.

Па си полегнат да дремнат.
И селото с тях си подремва.

Този сайт ползва бисквитки, за да функционира
правилно. А продуктите в него ползват
бабини рецепти и гурме експертиза
за да ти е много вкусно.

Разбирам